Режещ студ на Трионите!

И тъй, нека почнем с новия осведомителен бюлетин, докладващ за поредната ни разходка по камънаци! Успяхме да сбъднем и втората замислена програма за 2016-та – изкачване на Мусала и преминаване по линията на алпийски траверс Трионите.

Както обикновено става (всъщност, това е белег на всяко приключение), нещата не се стекоха по план. Първо, не намерихме надеждно място за нощувка, което да е стратегически добре позиционирано. Хижа Мусала се пукаше по шевовете, а заслон Ледено езеро стоеше празен… И заключен. След множество телефонни разговори (наистина съжалявам за притесненията, причинени на всички служебни и частни лица) нещата започнаха да клонят към нощувка в неотопляемата, но пък и незаключваема стаичка в заслона.

Това доведе до някои организационни изменения… Първо, групата намаля от шестима на петима; шестият пасува, за да не усложни вече наченала настинка. Второ, променихме маршрута, предвид липсата на топло място, където да се сврем след мокрещото ровене в сняг по билото между Ястребец и връх Мусала. Така че си се качихме с лифта, а после по писти и туристически пътечки финиширахме на Ледено езеро. Изобщо, ако и преди това пътуване надълго трябваше да се бистрят схемите с транспорта и екипировката, аферата „Уотъргейт“ щеше да изглежда като семпла игра на жмичка при сравнение!

20160123_101845

На лифта правим последни приготовления. Беше ми интересно да науча нова вариация на лифт-маршрут към х. Мусала – слиза се по един от Маркуджиците и после се качва пътеката до хижата; така хем не се бие целия път пеша от Боровец, хем се избягва лавиноопасната лятна пътека.

На хижа Мусала хапнахме по една супичка с малко от нашата сухоежбина, гледайки как пристигат група след група… Наистина натоварен уикенд, имаше дори резервация отпреди месец! Все млади и добре екипирани туристи, наглед без особен опит в планината. Направи ми обаче добро впечатление факта, че нямаше самонадценяване и всички групи имаха водачи.

Скоро и нашата група пое нагоре, с натежали стомаси захванахме стръмния улей, извеждащ при езерото преди Палеца. Настигнахме пловдивска група, тръгнала за върха, подминахме я и „акостирахме“ на заслона. Със свито сърце минах отзад и захванах да откопавам вратата на неотопляемата стаичка; молех се всичко да е именно както Митко, синът на хижарката Величка ми беше казал по телефона – отключено е, има одеала. Еврика, влязохме! Стаята беше в много добро състояние, само дето на 7-те легла се падаха общо 10 одеала; нищо, ще компенсираме със спални чували. Най-замръзналите се топлеха на пламъка на примус, докато сваляхме излишната екипировка и се готвехме за изкачване и вечеря на върха.

„Захапахме“ металното въже, като използвахме терена за тренировка преди утрешния траверс.

12642869_10208323034581558_6519615374026075334_n

Ето я групата 6-метрови призрачни сенки, придвижваща се тихомълком към върха!

12573905_10208319378010146_372879665958172325_n (1)

Ето ни и нас, позиращи на броени крачки от финала, заедно с последната от пловдивската група (в центъра, разбира се).

12592418_10208323035101571_5523837077970207713_n

Ето го билото на върховете Алеко и Безименен, което трябваше да оставим за друг път… Ако някой път се уредим с нощувка на върха, точно оттук ще подходим!

12565560_10208323034301551_1364998524390184356_n

Навън вятърът се усили, а с него и красотата. Настана залез от приказка, невъзможна за разказване – това просто трябва да се види.

12523163_10208319395050572_8516215786909697286_n

Меката светлина на отиващия си ден.

12592654_10208323029261425_7557413974367987549_n

Изгря ярка луна, която в мразовитата безоблачна нощ направи всички околни била идеално видими и нереално близки.

Наситени с естетика, се прибрахме в хижата и настана засищане на глада, придружено с пийване на топъл чай с ром. На мен там силно ми се приспа и го сторих за около половин час, седнал и полулегнал. Настана време да си слизаме обратно, което се случи бързо. В заслона събрахме накуп всички одеала и чували, разпределихме ги хитро: малко при тези, които спят накуп и се топлят взаимно, и повече при единично спящите. Пийнахме още чай, доизпихме запасите от ром и се заехме с оцеляване.

11140034_10208323030781463_2423751361984082326_n

Получи се! В пълен състав преди изгрев слънце поехме пак към върха, сгрети с нова порция топъл чай. Колегата Сашо стопи и стопли неизчислими количества сняг с примуса си. Мисля, че ако имаше вана, която да напълним със сняг, лесно щяхме да се уредим с топла вода и за нея.

12512699_10208319395610586_7766069215863304025_n

Първи намеци за ден…

12400660_10208319400290703_7191568660429503569_n

Спас триумфира, докато всички попиваме от живителните лъчи.

12592232_10208319390170450_3999760537105765599_n

Влизането ставаше само през прозореца, този път.

12645260_10208323032541507_4878117716276539988_n

Заформят се свръзките. Сашо и Димка ще ходят напред, а аз, Явор и Спас щяхме да ги следваме.

12552994_10208319391450482_4752329121236729119_n

Студеният въздух стана леко смразяващ, когато задуха вятър. Опаковахме се като за излизане в открития космос.

11140056_10208319386130349_8557867536909361483_n

Довиждане, човешки селения…

6837_10208323032141497_1333052806157107030_n

Здрасти, приключение!!

12644820_10208323035701586_532169007975002621_n

Аз, дегизиран като марсианец. А дали щях да демонстрирам и нечовешки умения в придвижването по ръба?

12552729_10208323030701461_3645075564397403580_n

Такива, за щастие, на Трионите не са необходими. Траверсът е с начална трудност и позволява заобикаляне на няколко пасажни прага.

12548883_10208323029461430_6062215716695391494_n
Връх Малка Мусала се вижда на заден фон, той е следващата ни цел.

След преодоляване на ключов кулоар свръзката на Сашо и Дими се вижда пред нас. Този кулоар беше от малкото места, за които ползвахме осигуровки (френдове, среден размер). Снегът беше средна хубост. Сух и лек, но трошлив и подхлъзващ.

На Малка Мусала се събрахме с предната свръзка, които вече студуваха леко, така че ни оставиха скоро и продължиха да проправят линията напред, към вр. Иречек. Замислих се за нашата свръзка; Спас беше последен, защото демонстрираше малко повече умения от Явор по технични терени. По този начин той ни „затваряше“ добре. В течение на траверса обаче по-добрата физическа форма на Явор си казваше думата и малко по малко Спас отмаляваше. При подходящи снежни условия, Трионите позволяват да бъдат напуснати от поне три места в западна посока: към Ледено езеро, към Палеца и към х. Мусала. Възползвахме се от слизането към езерото, за да си съберем остатъка от екипировката; Сашо и Дими качиха и Иречек преди да поемем надолу, ние с Явор и Спас си го спестихме, за да не закъснеем за лифта.

12548919_10208323031261475_7361295469339944703_n
Гледка-спомен от траверса към Алековското било.

Този път минахме по лятната пътека между хижа Мусала и Ястребец. Непосредствено преди лифта времето рязко се промени, придойде мъгла и задуха обичайния за този уикенд вледеняващ вятър. Набързо се напъхахме в кабинките за надолу, преди да решат да спрат лифта заради силен вятър.

20160124_163655
BMW-то на Спас събира пет раници и за още пита! Чудесен автомобил за зимни пътувания се оказа…

На връщане се отбихме да хапнем при с. Пасарел. Заведението беше пълно със скиори, връщащи се от Боровец към София. Добре ни дойде сгряването и усмихнатото обслужване! Ястията не бяха точно за гастрономи, но за гладни ставаха, още повече че пристигаха бързо.

Скоро се озовахме в София, преразпределящи багаж по колите и разделящи се, до следващия път…

12647113_10208323036181598_5468388667047813914_n

Много често, ходейки на планина, за пореден и пореден път ставам свидетел уж на ежедневни неща, които там обаче са свръхестествено различни, особено обаятелни. Дали е залез, форма на облак, пейзаж или човешки отношения, няма значение. Природата дава!