Връх Камен дел на макс!

20150513_132343

Eто че прогнозата обеща един хубав ден на Витоша, между гръмотевиците и пороите, така че реших да се възползвам. От известно време ми се въртеше в главата един проектомаршрут, който много желаех да проверя. Винаги, когато съм заставал на връх Камен дел (1862 м), съм се чудел какво ли е да се качи човек на него, идвайки откъм стръмната му северна страна. Тези склонове са покрити с едрите камъни на една от прочутите витошки каменни реки.

20150513_101808

Имах си и компания – Лъчо, приятел алпинист и Билянка, приключенец по душа. От един неин разказ на нощен автостоп из Албания ми настръхна косата навремето! Като габарити изглеждат несъизмерими, но по екстремизъм се конкурират доста оспорвано.

20150513_101802

Оставихме колата при междинна лифт-станиция Бай Кръстьо, метнахме раниците (аз моята, а Лъчо – тази на Били) и закрачихме. Планираният маршрут трябваше да ни отведе в посока х. Камен дел, като доста преди нея щяхме да свием нагоре, по една от каменните реки, “течащи” надолу от връх Камен дел. По пътя пресякохме няколко от GPS-линиите, които бях набелязал в Google Earth, няколко дни по-рано.

С Лъчо не се бяхме виждали скоро, така че се отприщи приказка. Той ми заразказва за участието си в една руска експедиция по северния ръб на вр. Кан Тенгри, за бъдещите си алпийски планове. Билянка, както винаги, се грижеше за доброто настроение в групата – познавам малко хора като нея, които да провокират толкова много шеги и сами да им се радват. Така неусетно стигнахме и до заслон Кикиш.

Мястото представяше истинска пролетна идилия – потънало в свежа зеленина, с жив ручей, пълнещ кристално чисто езерце със стени от зидан камък. Цъфналите цветя, дърветата и птичите песни завършваха тази картина, превръщайки я в един от най-хубавите ми спомени за тази пролет.

Заслонът тъжно контрастираше с идилията около себе си, намерихме го изоставен. Навремето, когато с приятели за първи път опитахме изкачване по каменна река, пристигнахме тук и хапнахме копривена чорбица, наред с много други туристи, отмарящи в сянката на уютното място. Мястото все още може да се оправи с бърз и евтин ремонт, според мен. Не само че покривът изглежда здрав, ами и голяма част от интериора си е запазен, едно почистване му трябва.

Продължихме напред, а аз вече често поглеждах GPS-а, за да не подминем набелязаната линия за изкачване. На едно много симпатично място се показа така желания “каменен поток”, сложихме каски и заподскачахме по камъните.

20150513_110952

Билянка ситни по камъчета зад нас. С тая жълта блузка и оранжева каска много ми прилича на Lego-човече!

20150513_114825

Артефакт! Това трябва да е ръждясала част от седалков лифт, която кой знае как се е озовала тук… Съмнявам се вятърът да я е довял от стария лифт, който навремето стигаше до Копитото.

20150513_120000

Малка загрявка, почнахме с прекатерванията. Идеята ми за това ходене е да включва изкачване по малки и покатерване по големи камъни нагоре, изискващи усет за баланс и елементарна катерачна техника. Веднъж щом се озовем на върха, почиваме и слизаме по пътеки обратно.

20150513_121215

На една от почивките отправихме поглед на север. София беше полускрита от изпарения, а Балканът неясно синееше. В дните с хубав вятър всичко това е изметено нанякъде и по чистота панорамите напомнят кристално ясен зимен изглед.

20150513_121221

Зад нас над дърветата се е показало едно скално билце, за наличието на което не предполагах, по начало. Лъчо предложи да минем оттам – и така програмата се сдоби с “гвоздей”!

20150513_123340

Беше изключително приятно, леко въздушно и красиво преминаване. За капак имахме и този макет на Караджовия камък от Родопите!

20150513_131454

Малко преди да се озовем на последния каменист терен, трябваше да преминем през този дървесно-хвойнов участък.

20150513_131519

 

20150513_132343

Последни, лесно разрешими боулдър-проблеми…

И късо финално изкатерване, буквално на три минути под върха! Днес Лъчо предпочете на катери необвързан, предвид ниската трудност на терена. Билянка я хващах с траверсно въже, чийто край служеше и за гръдна обвръзка. Все пак, при преминаване с група ще ползваме катерачни седалки и ще разчитам на междинни точки за осигуряване.

20150513_144359

Връх Камен дел е сравнително нисък за Витоша(1862 м), но от Западна София изпъква, благодарение на стръмните северни, окаменени склонове. На него си намерихме и компания – една енергична планинарка, която тренираше усилено като спортист, без да такъв (или просто скромно го скри от нас). Хапнахме заедно и започнахме да се приготвяме за слизане. Тя запраши напред и повече не я видяхме. Лъчо се изненада почти приятно като научи, че през целия път е мъкнал кофичка кисело мляко! Ама ни се услади, разбира се.

Надолу, в посока хижа Бор, с променлив успех заобикаляхме поточето, отвеждащо топящия се сняг надолу. В един момент избрах да си спестим един дълъг завой, което никак не ни спести джапане по нова наводнена пътека, обаче. Пукаше ни само в началото, де.

20150513_162520

След едно слизане, което ни се стори доста дъъълго, се върнахме при колата. Учудващо, но точно в края на ходенето Билянчето крачи най-чевръсто. Разбулвам мистерията – тя е очарована от следващата ни дестинация – сладкарница “Романс” в Симеоново. Бисквитеното чудовище от улица “Сезам” е аматьор, в сравнение с нашия малък Захарен звяр!

По пътеката назад си говорихме за една нова инициатива на Лъчо. Докато бил в базовия лагер на вр. Мустаг Ата (7546 м) в Китай, се запознал с мениджър в австрийската компания Austria Alpin (познати доскоро като Stubai). Тогава приел предложението да стане техен дистрибутор в България. После с интерес прелистих сайта на фирмата, както и неговия онлайн магазин.

20150513_162635

Натоварихме се, с готовност да слезем по инерция докъдето може, защото горивото беше доста намаляло. В сладкарницата преживяхме чувства от най-разнообразно естество – аз се уплаших от размера на еклеровия си десерт, Лъчо беше огорчен от липсата на бира (това го крепеше надолу, а сега тъжен трябваше да смуче дълго кафе), докато сияещата Били нагъваше козуначена торта.

За да възстановим баланса в този край на Вселената, минахме за “Бис!” в едно хубаво кръчме наблизо (на площадчето до автобусната спирка), където отраканата сервитьорка ни удави в наливна бира, гарнирана с картофки с копър. От един момент насетне, животът стана поносим.

20150513_185224

Връщаме се в София, Лъчо ни достави на желаните места. Аз “катапултирах” в Борисова градина, за да се присъединя към едно събиране. Така и не го склонихме да платим гориво, запазих си правото да черпя бири след следващото ходене. Нямам търпение да повторим този маршрут!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *