Това лято отбелязах личен рекорд – 42 дни с туристи по планините ни! В основата си това беше една 13-дневна програма, която направих три пъти. Тук е мястото да благодаря отново на “Одисея-Ин”, които за поредна година се осланяха на мен, доверявайки ми симпатични млади френски групи. С тях човек може да се чувства на работа, ама може и сам да се усеща като на ваканция – въпрос на настройка.
На снимките по-долу се появяват туристи и от трите групи, според това кой къде е щракнал интересен кадър. Очевидна е разликата в качеството! Едни са правени с телефони и набързо, други са заснети със скъпа техника, зад която очевидно някой е мислил, преди да натиска бутона.
Първата доставка от Франция за България, средата на юли. Разходихме се из софийските жеги, преди да поемем към полите на Витоша за първа нощувка.За щастие, красивата ни джамия в момента се реставрира!Временно спасение от жегата намерихме в джамията, Баня баши. На въпросът колко вход да платим дежурния младеж само ми се усмихна и ни махна да влизаме. Вътре намерихме касички за дарения.Хубавата ни реставрирана градска баня и фонтанът, който тогава изпълняваше аналогични функции!София определено се разкрасява с времето!В двора на х-л Шератон и президентството се намира църквата Св. Георги (5 век). В нейния двор пък май гласяха шикозна сватба.Една от най-любимите ми пътечки по планините въобще! Излизането към вр. Камен дел, идвайки от х. Бор.Имахме ден с интересно небе! Не беше чисто, но облаците създаваха тайнствени декори около нас.Едно от хубавите неща на планините е, че там пролетта се удължава до средата на август.Ходене с елементи на оцеляване – освен изобилие от паднали дървета, пътеката от х. Алеко към с. Бистрица предлага и полуразрушени мостчета… А уж трябваше да е ден за загрявка!Познатата и вечно неомръзваща гледка от Сахат тепе. Познайте за кое от отсрещните тепета важи крилатата фраза “Альоша ваш, ама цимента наш!”В Пловдив, стария град, пред и зад паметника на Цанко Лавренов.Разходка-класика!Почувствах гордост, докато разказвах за това как през 2019-та два града в Европа са удостоени с честта “културна столица”; единия е в Италия, в другия пък сме ние 🙂Ето един от красивите и характерни за района водопади! Сред най-любимите ми в България са тези.Обядваме в сянката на тристагодишни чинари, край параклиса със сребърната вода над с. Бачково.… Ами трудно ще е човек да си изкара зле с групи като тези! ^_^Напът за Чудните мостове. Тук сме спокойни и доволни, щото още не знаем, че ще се позагубим в края на пътеката… Много паднали дървета тази година!Плюсът при изгубванията е в това, че човек вижда познати места от нови ракурси.Натам изчезват водите на рекичката, течаща под могъщия свод на Чудните мостове.Родопско море необятно, зелено и развълнувано!Панорамен изглед към един мравешки мегаполис.По време на разходките ни моите туристи се срещат с настояще и минало. Това поражда куп въпроси.Триградско ждрело! Скалите доста ми напомнят природната забележителност Синьо колело край Тетевен.Ето я и групата! Гошето, нашия шофьор (в средата), беше сред най-екзалтираните свидетели на красотите, които ни се разкриха тези дни.Връщаме се в света на живите, след разходка из пещерата Дяволско гърло.Пикник над с. Ягодина. В менюто ни много успешно намери място варения ориз!Язовир Беглика е малкия ни рай, по средата на програмата.Въпреки че на Беглика условията по настаняване са скромни, мястото категорично остава сред най-любимите ни! Има нещо там 🙂Разгледахме фабриката за килими в гр. Костандово. В момента изработват репродукции по френски имперски образец, първите ще им отнемат по 6 месеца!Църквата в Добърско впечатлява още с влизането в двора; китната градина веднага приковава вниманието.VIP-пикник с червено винце на брега на Поповото езеро, Пирин.На Вихрен! Триумф, който естествено преля в борба с изтощението надолу.Байкушевата мура. Открита е от Константин Байкушев, затова носи неговото име.Набраздената кожа на древния гигант.След изкачване на връх Вихрен плодовият фреш е амброзия, връща в света на живите!!“Ето този грях се лекува по тези предписания…” – разглеждаме стенописите на фасадата на църквата в Рилския манастир.На литургия се стои докрай, защото иначе ангелите ще изтрият името ви от списъка на чакащите за Рая!Над манастира течеше борба с горски пожари.Тук спряхме за обяд, на фона на Страшно езеро и околните върхове. В обектива тук са влезли Малък купен и Среден купен.Къпането в Йончево езеро идва добре, ама в Страшното… Брррр, само за рекорда!След бързата разходка до Страшно и Йончево езеро успяхме да се сдобием и с басейн за разпускане. В село Говедарци, намирането на такъв се оказа нелесна работа…Панорамна гледка към долината на вр. Мальовица.Ей го и манастира от билото!Връх Мальовица беше последен в програмата ни.Колко е добре, когато някой остава да ни чака на Еленино езеро, под връх Мальовица! Този “някой” обикновено приготвя обяд, докато си чака.
После следва една нощувка в София, придружена с вечеря някъде навън. Чак след полунощ столицата охладняваше до лесно поносима температура. Чакам сега зимата, когато се повтаря приблизително същото, но в комбинация със снежни планини, повече дрехи и други вкусови предпочитания (вино, за сметка на бирата). Да видим кого отпускарският вятър ще довее в България, този път 🙂
