Едно от най-красивите неща, на които съм попадал всред родната ни природа, е есенна букова гора в Балкана. Разнообразието от цветове – зелен, кафяв, жълт и червен, всеки от тях в крещящ контраст с другите, някак оформя хармонично цяло. И като всяка хармония, приковава силно вниманието, а в този случай – и зрението.
Тази есен беше задвижена инициатива, целяща модернизирането на хижа Козя стена – започвайки с електрозахранването (повече за ставащото – на https://www.facebook.com/HijaKozqStena?fref=ts). Инициативния комитет (начело с Танчето Даскалова) организира благотворителен преход до хижата; Първи лъч тръгна от Беклемето, а Втори – от село Христо Даново.
Планът предвиждаше и трети лъч (от север, през хижа Хайдушка песен), но за него не събрахме желаещи – заради по-трудния достъп до изходната точка, навярно! И тъй като това беше именно моя лъч, бях „командирован“ в Първи.
Тръгнахме рано от София, където времето беше хладничко и ясно. Щом поехме по Подбалканския път обаче, мъгли се спуснаха и замъглиха младото още слънце. Гледката беше прехласващо красива и търпеше метаморфози всяка минута, ведно с движението на слънцето.
Притесненията ни, че закъсняваме се оказаха безпочвени. „Акустирахме“ навреме на Беклемето и малко по малко започнахме да се събираме. Има нещо вълнуващо в това как разни хора от разни краища на България идат, за да походят заедно в името на една хубава хижа.
Докато групата ни набъбваше, с вече пристигналите отскочихме за загрявка до Арката на свободата, известна още като „Чорапогащника“ – чиста проба планинарски жаргон.
Лежерно ходене под усмихнато слънце! Днес винаги избирахме подсичащата пътека, като по-трудното и интересното си оставихме за утре.
Скоро нашата група застигна още един многоброен контингент! На една седловина се бяха настанили кончета и крави. Явно добре се спогаждаха, защото там цареше сговор и блажен мързел.
На същата тази седловинка отпочинахме, като там имах възможност да разгледам току-що подсечения връх Козя стена. Самата Козя стена изкушава към изкачване, което бих извършил и зимата, предвид очакваната ниска трудност…
Преди да стигнем до хижата, имахме важна мисия за изпълнение – търсене на еделвайси! Така че без много помайване продължихме чевръсто напред, така или иначе малко вече остана!
Скоро на хоризонта услужливо се подаде и хижата, мисълта за топла супичка решително превземаше мислите ми.
И докато ние отпочивахме на напечената тераса, а в кухнята нямаха време и имената да си кажат, колегата-водач Митко Самунев свежда до групата планът за утре. Връщаме се обратно при колите на Беклемето, като част от нас ще използват същия, обхождащ вр. Козя стена път, а останалите ще минат по билото – сиреч, ще качат вр. Кучето, вр. Боба и накрая Козя стена.
Беше хубава вечер, посветена на важни неща, касаещи хижата и обединяващи нас в мисията ни. Изкарвахме си много весело и хич не се познаваше, че повечето си бяхме непознати. А колкото до хижаря Иван, за него не се притеснявам! Каквото и да се случи с хижа Козя стена, той винаги може да направи кариера като Stand-up комедиант!
При преминаване през лятото теренът не създава особени затруднения. По-опасните места са осигурени с метално въже. След като преодоляхме и тези участъци, се разположихме на почивка, малко преди изкачването на вр. Козя стена.
Винаги ми действа зле, когато минавам с група по такива места. Всичко си е наред, когато всички ходят където трябва. Но кривне ли някой и метър встрани, може да бъде необратимо! За мое облекчение скоро напуснахме стръмното било и се върнахме на пътеката, по която дойдохме вчера.
След много благодарности и ръкостискания нашите туристи поеха обратно към вкъщи. По пътя за София спряхме в Пирдоп, за да си купим още хапване.
