Катерачна стена вкъщи – защо пък не?

Откакто ми хрумна идеята за катерачна стена вкъщи, не можех да я залича от ума си. Още повече, че исках жилището да придобие що-годе завършен вид, предвид скорошното нанасяне вкъщи на брат ми (завръщаше се окончателно от чужбина).

Разбира се, една домашна стеничка може да замести истинската стена за катерене точно толкова, колкото стената за катерене може да замести скалите. Но се случва да оставам в нас по цял ден, като така изтървам възможност за катерене на стена или скали… Което не бива да лишава от възможност за катерене изобщо! И наистина, друго си е човек да „подвижи“ по хватки и стъпки и да усети натоварени точно мускулите, които „изпомпва“ при истинското катерене.

Започнах да използвам всеки удобен момент за осъществяване на заветното дело. Ако се върнех рано от работа, отскачах до строителния магазин за материали.

Така един следобед на два курса прекарах 20-на метра метални профили – ако бяха по-дълги от три метра, навярно нямаше да влязат в метрото! Почти сигурен, че ще бъда спрян от дежурния полицай там, аз се насочих към касата. Съдбата обаче благославяше делото ми – вратите към метростанцията приканващо стояха отворени, полицай нямаше, а касиерката изобщо не ме „отрази“… Всичко това, само по себе си, се отрази чудесно на замисъла ми!

В часовете, когато човек има право да вдига гюрултия вкъщи, аз разкроих с ножовката нужните парчета за рамката.

С боя от типа „три в едно“ (антикорозионен агент, грунд и боя) подготвих разкроените железа, като оставих небоядисани само зоните около бъдещите заварки. Тук ще кажа едно „Благодаря!“ на колегата от строителния магазин, който ми подбра най-малко ръждясалите винкели!

Щом изсъхна Т-образния профил, го фиксирах за пода с дълги видии. Надявах се да съм улучил гредите, върху които са заковани дъските. Ориентирвах се по едва забележимите глави на гвоздеи, стоящи леко вдлъбнати на дебело боядисаните дъски. Тогава си дадох сметка за това как многократното боядисване оказва ефект! По тази причина се чуваше, че щели да свалят цялата стара боя на Айфеловата кула, за да не претоварва конструкцията й с тежестта си…

Дойде ред и на анкерите, които ще крепят металната рамка в горната част! Реших да „хвана“ стеничката с две вериги отгоре, така че в двата края на стената забих по една двойка анкери.

В долната си част металната рамка се крепи на Т-образния метален профил, последством три панти. Те не само свързват рамката с профила, но и позволяват промяна в наклона на стеничката! Като реша да го увелича, отпускам дължина на веригите горе – и готово!

Ето я и веригата. Към анкерите я свързват два статични прусека, те обират вибрации и придават еластичност.

Не се сдържах и поместих тази снимка. С този затъмнен и сякаш отдалечен горен край, веригата ми прилича на уред за мъчение. И ще бъде! Ще си го налагам доброволно винаги, когато скалите са далеч…

Съдбата продължаваше да се чуди как да ми угоди и ето, че намери нов случай. На връщане от работа бях спрян от млад мъж, който ми поиска дребна сума. Отклоних молбата му със съвет по-скоро да си намери работа. Той ме попита за такава, аз го попитах какво умее… И ето как се сдобих със заварчик. Дадох му поисканата сума (левче), като аванс.

Ники се оказа страхотно момче, скулптор по образование. Като разбра за моите планинарски влечения ми довери, че е имал за колега в университета Христо Христов – младият смолянски алпинист, който преди години отпътува за Хималаите и остана завинаги там…

Почнахме със заварките и рязането с флекса. Наложи се да изместим всичките мебели в далечния край на стаята, за да може рамката да бъде заварена на земята (най-удобно е така). Междувременно прилагах цялата ми налична дипломатичност, защото данданията вкъщи логично възмущаваше комшиите.

Николай поработи здраво днес и успяхме да приключим за един ден. Металната рамка стъпваше на панти, а горе я спираха веригите, свързващи рамката с анкерите. Този ден вече почувствах, че имам катерачна стена!!

Твърде доволен, позирам пред новата придобивка.

У всеки от нас живее по един естет-осветител…

Така стигнах и до плоскостите. Пренасянето им се превърна в най-тежкия епизод от тази сага. В строителния магазин ме изгледаха особено, въпреки че вече на два пъти отнасях метални профили без осигурен транспорт. Помогнаха ми да ги занеса до портала, после останах сам.

Не мърдат! Два листа с размер 244 на 122 см, навярно към 40 кг заедно. Хем големи, хем тежки – нито удобни да ги хванеш, нито леки да ги носиш! И от немай къде ми хрумна да ги сложа на гръб, да се приведа леко… И така, на прибежки с почивки. В метрото дойде дежурния полицай да види как аджеба съм решил да я направя тази работа. „Сега е пиков час, как ще се качиш?“. За мой късмет от станция Сливница тръгват и празни влакове, та му обясних че точно на това разчитам. И скоро надеждите ми се сбъднаха…

На излизане от метрото заваля дъждец, което ми даде нужния допълнителен стимул, за да ги занеса бързо до вкъщи. Същият ден се оказа, че имам хамалско-спортен полуден, защото се наложи да пренеса и три перални – една моя, една комшийска и една на приятел.

20-метрово въже, два карабинера, два самохвата – и подемната система работи!

Тук вече се напъвам с втория лист, горният съм го „ковнал“ с няколко коларски болта вече. Купих по-късно и трети лист (в магазина вече окончателно се прочух), чието пренасяне си беше почивка, но после като трябваше да разкроявам парчета с трион… По време на рязането си повтарях, че ниската ефективност не е от значение, ако гледам на това като на фитнес!

Ето стената в готов вид!

Ето я с хватки по нея…

Ето я и с мене по тях! Захванах се да проучвам варианти за купуване на хватки, цените ме постреснаха. Нормални на размер хватки вървят между 5 и 8 лева; в Продавалника пък намерих 13 броя за 50 лв. Интересно, но докато търсех „хватки за катерене“ (изписано на български) с търсачката, получих и резултати от eBay, постнати там на английски! Не размишлявах много върху този феномен, щото цените бяха по-феноменални! Скоро се сдобих с 35 хватки, 15 болта и 33 шип-гайки за общо 140 лв.

Ето ми ги бебчетата! Оказаха се по-малки от очакваното, стената ми е малко по-наклонена от желаното… Ама как иначе ще се качва нивото, ако не е трудно?!

Какво показва финансовата равностметка? За материали (железни профили, анкери, вериги, коларски болтове, кофражни платна и боя 3х1), заварки и хватки дадох общо към 600 лв. В момента мога да катеря по нея, но не много. Ако сумата отиде на 630 лв, ще мога да монтирам и остатъка от моите 35 хватки и стъпки. Ако пък я закръгля на 700, вече ще катеря комфортно и дълго! И всичко това за стена с размери от 7.5 кв. метра.

За в бъдеще смятам да изшлайфам гладките платна, за да ги покрия с лепило и пясък. Така вече ще може да се стъпва на триене, като на истинска скала… Но и така си е добре.

Айде на катеренето! 🙂