Скоро планините ни ще се заснежат, включително и по-ниските. Това важи за Родопите, затова бързам да пусна разказ и за последното ни родопско приключение… Преди видяните пейзажи да се окажат до голяма степен променени (побелели).

В компанията ни имаше двоен или троен рожден ден и беше избрано място за празнуване – махала Ряката, край село Мостово, Родопите. Наложи ни се да попроменим обичайния маршрут на пристигане, защото обилните дъждове тази година бяха направили най-удобния път проходим само за джипове и авто-авантюристи. Паркирахме колите в Мостово и оттам по стръмна пътечка надолу слязохме долу, до реката. Тръгнахме нагоре по нея, срещу течението, и скоро стигнахме търсеното място.

Новопристигналите опъват палатки. За пейзажите наоколо думите са слаби!

Заради дъждовете останахме без пряк път, но благодарение на тях ни беше осигурена вкусна добавка към всички хапвания този уикенд!

На детелинките им правеха сянка огромни сърнели. Всяка вечер си сготвяхме по няколко от тях…

… И не личеше някой да е брал след това. Толкова много бяха!

Започнахме приготовления за вечеря – събиране на дърва, палене на огън… Обаче аз нямах търпение да отидем на скалите. Над махалата се намира един от новите ни спортни катерачни обекти, за който досега само бях чувал.

По пътя натам питахме за посока и така се запознахме с трима весели чичовци, варящи сок от дренки. Казахме си наздраве с прясната напитка, същинска родопска амброзия!

Позирам до част от „материала“ – тези тепърва ще станат на сок!

Интересно място! Минавахме без уговорка през дворовете на хората, докато се изкачвахме към скалите, а те просто ни се усмихваха и поздравяваха. Теренът стана по-стръмен и каменлив. Скоро се озовахме пред най-близките маршрути. И тъй като те ни бяха твърде трудни за загрявка, минахме напред, към лявата част на долния сектор. Там има цяла група, с трудност между 5c и 6а+.

Кратко видео от подготовката ни за катерене.

Още при първото си тръгване тупнах на земята! Един уж лесен тур („Буката“, 5с) започва с пасаж, който чак при втория опит преминах успешно, вече осигурен. За целта предварително си закачих първа примка, като се покатерих на близко дърво.

Оттам насетне катеренето продължи без инциденти. „Дългата ръка“ (6а+) е много красив маршрут, линията му включва движение във винкел, след траверс надясно се влиза в пасаж, два метра след който маршрута приключва. Директният му вариант движи самостоятелно чак до пасажа и предлага съвсем различно катерене – по плоча с малки хватки. Загрявахме на „Зиг Заг“ (4b), а начинаещите отбелязаха първите си значителни успехи на скала с него (браво, Пешо!!).

Мястото е изключително! Неповторимата красота и уединение го правят чудесен кът за катерачен аскетизъм, където човек може да прекара цяла седмица, вглъбен в движения по скалите и мисли, за които не е намирал време досега през живота си… За такива неща мечтаех там.

Уви, дойде време и за прибиране. Решихме да се пробваме по отсечката, променена от пороите. Сбогувах се с мястото, сякаш оставяйки част от себе си там. Нямам търпение да дойде време да си я взема пак…

Кадри от завръщането. Бях леко гузен поради факта, че документирам, а не помагам… Леко гузен 😀