Не знам точно защо, но думата “неизвестност” често придобива смисъл на тревога, потенциална беда, вместо на приятна изненада или предстоящо откритие. По същия начин, изразът “дива природа” за мнозина сякаш съдържа в себе си дебнеща опасност, нещо неконтролируемо, вместо да бъде свързан с неопетненост и първична хармония, например. Всъщност, единствено от нас зависи да решим дали чашата е наполовина празна или пълна!
Реших да поместя този текст тук, за да помогна на посетителите на сайта да решат кога биха ползвали водач. Някои истини следва да охладят прекаления ентусиазъм, който може да ни направи безразсъдни. От друга страна, плахите трябва да бъдат окуражени в първите си самостоятелни стъпки навън.
Кога действително имаме нужда от водач? Първо и безспорно, в ситуациите, когато не можем да бъдем самодостатъчни. На непознат терен и маршрут, при липса на достатъчно увереност и лични способности, когато не сме готови да посрещнем всички възможни стечения на обстоятелствата, на нас ни трябва водач. В случай на технически трудности при ходене или изкачвания, ние имаме нужда от някой, който да обезпечи сигурността ни, предвид риска от падане с фатален край, каменопади, лавини, измръзвания, обезводняване и други. Там, където залогът е най-голям, ползите от присъствието на водач често са незаменими.
Тур Винкелите, Централна стена, Вратцата. Предстои ронливо въже с оскъдни възможности за осигуровка, за което са нужни инструкции…
Също така, водачът би могъл да направи пътуването не само по-сигурно, но и по-интригуващо, по-забавно. Все пак той, за разлика от туристите си, добре познава посетената дестинация и, казано иначе, там плува в свои води.
Разбира се, веднъж щом човек се гмурне в дълбокото разбира, че и там става за плуване. При участие в организирано пътуване много неудобни обстоятелства по принцип са смекчени. И обикновено минава време, преди да се решим да направим дълго пътуване в чужбина или самостоятелен труден преход, често разчитайки на някой по-опитен наш приятел, като за начало. Решителната стъпка напред изисква известно усилие на волята, но инициативността се отплаща, при добра подготовка и управляем риск. Посещението на далечни дестинации е свързано със солидна организация на пътуването, която често включва дълго събиране на информация, посещения на институции (като посолства за визи и болници за ваксини), пазаруване на нужната според очакваните обстоятелства екипировка и т. н. Ако пък става дума за маршрут в планината, който не познаваме и ни увлича, познанията на водача за него, както и готовността му да посреща и да се справя с премеждия, отново са ни от полза. Но дори и тук можем да бъдем самостоятелни, разчитайки на вече изградени умения и натрупан опит. Това е част от развитието ни, стига да търсим прогрес точно в тази посока.
Eдна от най-запомнящите се туристки, които съм имал (запазвам анонимността й). Пътува с организирани групи, но отвреме-навреме се самоорганизира, също.
Накратко, всяка стъпка в посока израстването ни означава усилия и несгоди. Така че…
ВОДАЧ Е НУЖЕН ТАМ, КЪДЕТО ЖЕЛАЕМ ДА НЕ ХАБИМ ИЗЛИШНИ УСИЛИЯ ИЛИ ТАМ, КЪДЕТО ТЪРСИМ БЪРЗ ПРОГРЕС, РАЗЧИТАЙКИ НА НЕГОВАТА РЕШИТЕЛНА ПОДКРЕПА.