Катерене на Бряновщица

Спретнахме си чудно катерачно пътуване! В разказа ще втъка цитати от пътеписа на Сашо Пенков, моята свръзка. Ето…

„Времето минава, а аз все съм на път. 
Мечтата ми да съм в планината по-често от 2013 г. се сбъдна. Това създаде редица затруднения. От година и половина трупам снимки за обработка от всичките тези пътувания. Не остават и моменти за писане, а се случиха толкова интересни неща. Бяхме на уникални места в България и чужбина…
Сега се налага да зануля брояча.“

За моя радост, „занулихме брояча“ с малко пътуване. Само бях чувал за този „пловдивски“ обект, а Сашо покрай ходенията там вече беше наполовина местен жител! Искам и аз!

По мостчето към скалите. Фотоапарата е оставен близо до ручея.

„С Митко тръгнахме на стоп сутринта на 30 август. Носехме си две големи раници и много настроение. Отдавна не бях стопирал в България. В Италия и Австрия с Теди направихме над 40-50 безпроблемни стопа в рамките на 3 седмици. Тук разликите се усещаха. Още повече, че бяхме две момчета. Дискриминацията бе осезаема. Времето за което стигам в женска компания до Родопите е 2, 3 часа максимум и то с чакането. Сега бе по-различно.“

Хахаха, различно и още как! Но аз като съм си свикнал само с нашенския стоп (и то пътувайки сам), намирам стопа до Пловдив приличен. На околовръстния път, все пак, забуксувахме.

 

Още малко автостоп, после автобус до с. Храбрино… Пазаруване и пак на стоп! Пътьом нападнахме една чудно сочна и сладка смокиня.

„В 12.30 ч. бяхме под скалите. За мен това бе 6-ти път тук, Митко бе за първи и разбира се бе очарован. Набързо хапнахме и нагоре. Бяхме решили да катерим без почивка до тъмно.

Започнахме с тур „Бузлуджа“ /5c/ – най-старият тур на 100 метровата стена. Създаден е още преди 1944 г., поне така съм чувал. Реално 5с са само първите две, три движения, през повечето време трудността е около 4а, 4b. Скалата е здрава и доста ъгловата. Формите на Бряновщица са остри и отсечени, а сцеплението като при гранит – перфектно. Решихме да катерим във „френска свръзка“, хем да не се мотаме, хем да загреем. Получи се наистина бързо. Аз водех, като сложих около 13 – 14 примки за цялата дължина. Спирахме и да снимаме.“

Сашовия крак, аз и алпийската къщичка – цялата тази композиция е на фона на чудната природа наоколо!

Ето снимка с обяснения:

Наименования и цветово маркиране:
– „Сай“ (оранжево);
– „Сай“ (зелено – вариант по плочата);
– „Коварния“ (синьо);
– „Бузлуджа“ (червено);
– „Ела“ (жълто);
– „Ела“ (тъмночервено – спортен вариант в средата);
– „Ела“ (оранжево – спортен вариант вдясно);
– „Първа пролет“ (червено).

Насочихме се към тура с екзотично име „Сай“. Тук вече и аз се включих във воденето на въжетата.

Снимка от, мисля, второ въже.

„От края на „Сай“ пуснахме рапел до площадката под камината, за да пробваме варианта по плочата. Поведох и се оказа доста по-труден отколкото изглеждаше, най-вече в разчитането. Осигуровките са чисто нови планки (не самоделки ), а хватките до една пречупени на първа фаланга. Справих се без почивка, на слизане маркирах всичко за Митака. Той го изводи завидно по-леко (ах, тия дългучи) , та понижихме оценката до 6b…
Питам го после Митко:
– Как движеше толкова бързо?
Той отговаря: 
– А, бързо!! То тия пречупените ръбчета бяха толкова малки, че не се стои по тях…“

Със задоволство забелязах, че вече категория 6 Б започва да ми става комфортна за онсайт (първоначални) преминавания. Тук много разтегнах сухожилията на пръстите!

Сашо тъкмо се подготвя за проба на по-трудния, спортен вариант на трето въже.

„В края на деня, когато гладът ни се превърна в заплаха за всички треви, дренки и буболечки, тръгнахме по тур „Ела“… Трето въже има два спортни варианта /право нагоре/ , които оставихме за следващия ден.“

Тур „Ела“ – „Митко, ей-там е пасажа!“
„Имахме светлина колкото да слезем до лагера. Разпънахме две еднослойни палатки. Запалихме уютен огън, не без помощта на Кирил и Медия. Реката бе удобно близо за освежаване. Вечерята страхотна – пресни розови домати, сирене, селски хляб, малко салам и плодово мляко за десерт.“

Кирчо е пловдивчанин, добре запознат с катерачния обект. Медия е студентка първокурсничка по медицина, явно тъкмо запалваща се по катеренето. Името й издава кюрдска жилка.

Огнището, масата и хамака на Кирчо (с покривало…).

Нашето кюше.

„В неделя се събудихме към 10 ч., страхотен сън. Реката палаво бълбука и клокочи. Под дърветата няма конденз. Топло е, а слънцето се прокрадва между листата. Готови сме за нови предизвикателства. Кирил ни насочи към тур „Първа пролет“ (6a+), намира се най-в дясно на масива.“

Сашо мина първо въже, след което дойде моя ред. Трескаво заобувах еспадрили, прибрах протриващо устройство, отворих торбичката магнезий… Много ми се катереше! Доволен от скоростта се обърнах да взема въжето, за да се вържа… А него го нямаше! Така се бях увлякъл по подготовката, че въжето беше останало за накрая, а Сашо междувременно си го беше издърпал! Скоро се появи и той, пусна ми свободния край, вързах се и до площадката минахме на френска свръзка. Нагоре всичко протече по очаквания начин =)

Втора площадка на „Първа пролет“.

Сашката сглобява трудното таванче, което ни чака в началото на трето въже.

От нашата площадка се вижда добре още една свръзка, решила на опита 6 Б – варианта на трето въже на „Сай“!

След този тур слязохме обратно до лагера. Топнахме се набързо в ледената рекичка Тъмраш, след което похапнахме на сянка.

След почивката захванахме тур, започващ от покрива на малката къщичка при скалите – „Коварния“. След изкатерването му за мен той ще остане като „прекрасно разнообразния“ – любимият ми тур на този обект, засега!

Сашо не може да повярва колко нещо сме напъхали на тази площадка!

Разглеждам финалното въже. Още си нямах представа каква красотия и разнообразие ми предстояха!

„В късния следобед захванахме „Ела“ във френска свръзка. Този път Митко бе първи, аз разбира се гледах да не го бавя и да не падам в никакъв случай. Дори тавана на второ въже минахме така и всичко, за да се доберем до плочата над площадката, където са двата спортни варианта. Десният изглеждаше немислим. Може би към 7с+. Подхванах левия, който единодушно оценихме с 6b+. Надвесена плоча по малки хватки и обли дюлферни цепки.“

И за днес записахме три тура, по три въжета всеки. След тях пробвахме и спортния „Батман“ – с варианти 6в+ и 6с. За другия път ни остана „Гергьовден“, който се очертава предизвикателство!
Съвсем по тъмно се събрахме пак край огъня, четиримата. Тази вечер вече бяхме поотпуснати, така че се посмяхме добре. След същински гастрономически пир всеки си се изтърколи в палатката… Където аз се събудих към три след полунощ, чувствайки засилващи се позиви! И понеже в нова палатка всичко е трудно, не успях да дръпна навреме ципа, за да я отворя. За щастие имах найлонов плик подръка. Половин час след мене Сашо също преразгледа вечерята си, дружно разкритикувахме кашкавала и се започна едно миене и чистене…

„А сутринта, ай… бе тежко. Толкова изтощен не съм се чувствал отдавна. Приготвихме багажа. Пресякохме реката, изкачихме баира до пътя. Една жега, въздуха трепери. А на мен още ми е лошо, Митко също не е в кондиция. Поне не го болеше главата.“

Тази гледка към катерачния масив не можеше да остане неотбелязана, дори и след лекото ни хранително натравяне.

Слязохме обратно в с. Храбрино, купихме си плодове от пазарчето на площада и се упътихме към автобусната спирка.

Питаме за вода.

Природата се завръща! =)

Скоро пак бяхме на околовръстния път на Пловдив, поели към София. Жега, разбъркани кореми и стоицизъм. Редувахме се в стопирането, вторият или търсеше сянка, или се поливаше на близката чешма.
После зациклихме и на магистралата, при един Shell. Там поне хапнахме сладолед, пийнахме количка и поприказвахме с персонала. Момчето на колонките с гориво дори започна да пита шофьори за свободни места =) В крайна сметка ни взе едно словоохотливо строителче, а Сашката имаше привилегията да седне отпред, до него. Тази „привилегия“ го награди с това да слуша нескончаем поток размисли, констатации и въпроси, успешно надвикващ шумът в купето. Аз блажено си придремвах отзад…
Ето и малко заключителни думи от Сашо:

„Бряновщица бе уникална, въпреки тези дребни, финални проблеми. Има още турове за правене – „Диверсант“, „Камината“ „Фобия“ и други, за които знаят само местните „катерачни феодали“. Вярвам, че някога ще се появи и гидовник за този район. Освен това, този каньон и околните дерета крият значителен брой неизследвани скални бастиони. Митът за „Равната планина“, трябва да бъде развенчан.“

Доскоро, чудно място!

*^_^*