Катерене на Лакатник

20141115_094517

Със Стоян тръгнахме на едно есенно катерене. Публикувам този разказ през май, сега Лакатник е същинска фурна! Чакаме следващата есен, за да тръгнем пак към любимите скали там… Катерачен обект Вражите дупки е типичен зимен спортен обект, стига времето да се поусмихне. Ранна пролет и наесен условията често са идеални там. Ние всъщност бяхме тръгнали към новонакованите пясъчници над с. Губислав, ама не бяхме наясно с факта, че дотам има още 7-8 километра път… А същата вечер смятахме да се приберем в София. И така решението да останем на Лакатник си дойде естествено!

С него отдавна правехме планове за съвместно катерене. Навремето той спонтанно ми предложи да се изкатерим някъде, което за мен, начинаещия катерач, си беше комплимент. Дълго време се разминавахме и ето, че часът беше настъпил – звездите се бяха подредили правилно и съвместното катерене стана факт 🙂

20141115_101235

Втора снимка с този млад приятел. Той скоро дочака партньорите си и съдейки по тяхното ниво мога да заключа, че явно тук си имахме работа с млада надежда в българското катерене! Оставихме го да си чака и продължихме още напред, към по-късно накованите сектори. Спряхме се чак при „Идеален за онсайт“.

20141115_114405

Там заварихме компания от още поне 2-3 свръзки. Хванахме се да загряваме на „Май“ (6а+).  Хубав маршрут, може би ми дойде малко в повече като за загрявка, но мина успешно.

20141115_121747

Стоянчо обува еспадрилите, преди сам да раздвижи по „Май“.

20141115_121806

След „Май“ се върнахме малко назад и застанахме под „Идеален за онсайт“ (7а) – Стоянов проект от миналото му идване тук. Накачихме примки и захванахме с опитите.

20141115_121810

Пробвах се веднъж, разучих пасажа и го изкарах догоре. Дълго и лесно 7а – ама вярно си е идеален за онсайт! При втория опит стана чисто.

Направих едно по-дълго видео на изкачване по „Кривият пръст“ (7в).

20141115_132040

Ето я гледката от скалите! Въпреки че е ноември, долу още се вижда свежа зеленинка, много приятна за гледане. След като приключихме с „Идеален за онсайт“, мръднахме още назад. Там се спряхме при новия заподозрян – „От трън, та на глог“ (7а).

Миналия път, когато идвах на Лакатник, упорито валеше дъжд. Обиколихме целия обект, докато намерим поне наполовина сух маршрут и попаднахме на този, който върви по дупките:

Lakatnik

Тогава никак не знаехме какво катерим – видяхме сухо и се лепнахме за него. С доста усилия и известно висене стигнах до последната дупка… За да видя, че всъщност оттам започва първия пасаж! Ужасно разнообразен маршрут (т. е., предлагащ наистина разнообразни ужасии), който този път успях да разгледам от съседния „От трън, та на глог“.  Името му е „Мечтата на един идиот“ (защо ли…), а трудността – 7в+.

Нашето ново 7а също не се даваше – нито идеален, нито безопасен за онсайт. Стоян падна драматично и въжето го спря на педя от скали, стърчащи срещу гърдите му! Чувах го как се благодаря, че катери с мъж този път, защото удържането на подобно падане изисква осигуряващ с поне нормално тегло.

Висяхме безуспешно още известно време по пасажите и си събрахме нещата. Имахме влак за хващане, така че забързахме по пътеката, виеща в основата на скалите. Видяхме голяма група приятели, при които за наше щастие си уредихме и автотранспорт до София.

20141115_173457

Щракнах един кадър в колата, като за щастие светкавицата не заслепи никого…