И тъй, нека почнем с новия осведомителен бюлетин, докладващ за поредната ни разходка по камънаци! Успяхме да сбъднем и втората замислена програма за 2016-та – изкачване на Мусала и преминаване по линията на алпийски траверс Трионите.
Както обикновено става (всъщност, това е белег на всяко приключение), нещата не се стекоха по план. Първо, не намерихме надеждно място за нощувка, което да е стратегически добре позиционирано. Хижа Мусала се пукаше по шевовете, а заслон Ледено езеро стоеше празен… И заключен. След множество телефонни разговори (наистина съжалявам за притесненията, причинени на всички служебни и частни лица) нещата започнаха да клонят към нощувка в неотопляемата, но пък и незаключваема стаичка в заслона.
Това доведе до някои организационни изменения… Първо, групата намаля от шестима на петима; шестият пасува, за да не усложни вече наченала настинка. Второ, променихме маршрута, предвид липсата на топло място, където да се сврем след мокрещото ровене в сняг по билото между Ястребец и връх Мусала. Така че си се качихме с лифта, а после по писти и туристически пътечки финиширахме на Ледено езеро. Изобщо, ако и преди това пътуване надълго трябваше да се бистрят схемите с транспорта и екипировката, аферата „Уотъргейт“ щеше да изглежда като семпла игра на жмичка при сравнение!
На лифта правим последни приготовления. Беше ми интересно да науча нова вариация на лифт-маршрут към х. Мусала – слиза се по един от Маркуджиците и после се качва пътеката до хижата; така хем не се бие целия път пеша от Боровец, хем се избягва лавиноопасната лятна пътека.
На хижа Мусала хапнахме по една супичка с малко от нашата сухоежбина, гледайки как пристигат група след група… Наистина натоварен уикенд, имаше дори резервация отпреди месец! Все млади и добре екипирани туристи, наглед без особен опит в планината. Направи ми обаче добро впечатление факта, че нямаше самонадценяване и всички групи имаха водачи.
Скоро и нашата група пое нагоре, с натежали стомаси захванахме стръмния улей, извеждащ при езерото преди Палеца. Настигнахме пловдивска група, тръгнала за върха, подминахме я и „акостирахме“ на заслона. Със свито сърце минах отзад и захванах да откопавам вратата на неотопляемата стаичка; молех се всичко да е именно както Митко, синът на хижарката Величка ми беше казал по телефона – отключено е, има одеала. Еврика, влязохме! Стаята беше в много добро състояние, само дето на 7-те легла се падаха общо 10 одеала; нищо, ще компенсираме със спални чували. Най-замръзналите се топлеха на пламъка на примус, докато сваляхме излишната екипировка и се готвехме за изкачване и вечеря на върха.
„Захапахме“ металното въже, като използвахме терена за тренировка преди утрешния траверс.
Ето я групата 6-метрови призрачни сенки, придвижваща се тихомълком към върха!
Ето ни и нас, позиращи на броени крачки от финала, заедно с последната от пловдивската група (в центъра, разбира се).
Ето го билото на върховете Алеко и Безименен, което трябваше да оставим за друг път… Ако някой път се уредим с нощувка на върха, точно оттук ще подходим!
Навън вятърът се усили, а с него и красотата. Настана залез от приказка, невъзможна за разказване – това просто трябва да се види.
Меката светлина на отиващия си ден.
Изгря ярка луна, която в мразовитата безоблачна нощ направи всички околни била идеално видими и нереално близки.
Наситени с естетика, се прибрахме в хижата и настана засищане на глада, придружено с пийване на топъл чай с ром. На мен там силно ми се приспа и го сторих за около половин час, седнал и полулегнал. Настана време да си слизаме обратно, което се случи бързо. В заслона събрахме накуп всички одеала и чували, разпределихме ги хитро: малко при тези, които спят накуп и се топлят взаимно, и повече при единично спящите. Пийнахме още чай, доизпихме запасите от ром и се заехме с оцеляване.
Получи се! В пълен състав преди изгрев слънце поехме пак към върха, сгрети с нова порция топъл чай. Колегата Сашо стопи и стопли неизчислими количества сняг с примуса си. Мисля, че ако имаше вана, която да напълним със сняг, лесно щяхме да се уредим с топла вода и за нея.
Първи намеци за ден…
Спас триумфира, докато всички попиваме от живителните лъчи.
Влизането ставаше само през прозореца, този път.
Заформят се свръзките. Сашо и Димка ще ходят напред, а аз, Явор и Спас щяхме да ги следваме.
Студеният въздух стана леко смразяващ, когато задуха вятър. Опаковахме се като за излизане в открития космос.
Довиждане, човешки селения…
Здрасти, приключение!!
Аз, дегизиран като марсианец. А дали щях да демонстрирам и нечовешки умения в придвижването по ръба?
Такива, за щастие, на Трионите не са необходими. Траверсът е с начална трудност и позволява заобикаляне на няколко пасажни прага.
![12548883_10208323029461430_6062215716695391494_n](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2016/01/12548883_10208323029461430_6062215716695391494_n-300x225.jpg)
След преодоляване на ключов кулоар свръзката на Сашо и Дими се вижда пред нас. Този кулоар беше от малкото места, за които ползвахме осигуровки (френдове, среден размер). Снегът беше средна хубост. Сух и лек, но трошлив и подхлъзващ.
На Малка Мусала се събрахме с предната свръзка, които вече студуваха леко, така че ни оставиха скоро и продължиха да проправят линията напред, към вр. Иречек. Замислих се за нашата свръзка; Спас беше последен, защото демонстрираше малко повече умения от Явор по технични терени. По този начин той ни „затваряше“ добре. В течение на траверса обаче по-добрата физическа форма на Явор си казваше думата и малко по малко Спас отмаляваше. При подходящи снежни условия, Трионите позволяват да бъдат напуснати от поне три места в западна посока: към Ледено езеро, към Палеца и към х. Мусала. Възползвахме се от слизането към езерото, за да си съберем остатъка от екипировката; Сашо и Дими качиха и Иречек преди да поемем надолу, ние с Явор и Спас си го спестихме, за да не закъснеем за лифта.
![12548919_10208323031261475_7361295469339944703_n](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2016/01/12548919_10208323031261475_7361295469339944703_n-300x225.jpg)
Този път минахме по лятната пътека между хижа Мусала и Ястребец. Непосредствено преди лифта времето рязко се промени, придойде мъгла и задуха обичайния за този уикенд вледеняващ вятър. Набързо се напъхахме в кабинките за надолу, преди да решат да спрат лифта заради силен вятър.
![20160124_163655](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2016/01/20160124_163655-300x225.jpg)
На връщане се отбихме да хапнем при с. Пасарел. Заведението беше пълно със скиори, връщащи се от Боровец към София. Добре ни дойде сгряването и усмихнатото обслужване! Ястията не бяха точно за гастрономи, но за гладни ставаха, още повече че пристигаха бързо.
Скоро се озовахме в София, преразпределящи багаж по колите и разделящи се, до следващия път…
Много често, ходейки на планина, за пореден и пореден път ставам свидетел уж на ежедневни неща, които там обаче са свръхестествено различни, особено обаятелни. Дали е залез, форма на облак, пейзаж или човешки отношения, няма значение. Природата дава!