Веднага след изкачването по фератата на Куклата (срещу х. Мальовица) пак се насочихме към този район в Рила. Този път желанието беше да се влезе в Урдиния циркус, където лично на мен кракът ми не беше стъпвал, а отдавна копнеех за него. И така, по вече запаметения метър по метър път пристигнахме от София и паркирахме зад ЦПШ (Централна Подготвителна Школа). Радвах се на разнообразието този път да си имам компания, нашата малка група от четирима с бодра крачка „зацепи“ напред. Подминахме хижа Мальовица и се спряхме чак на първа тераса.
![Долу е Първа тераса, ние тъкмо сме я напуснали.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040237-168x300.jpg)
За мое щастие планът беше да се качим на Мальовишките езера, но по улея, намиращ се вдясно от Овчарския улей. Това на практика е коритото на потокът, отводняващ езерата. Щастлив, че тръгваме по нов за мене път, заскачах по камънаците нагоре.
![В началото нагоре изглеждаше така...](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040238-168x300.jpg)
![... После стана по-стръмно, но не и по-малко приятно!](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040241-Copy-300x218.jpg)
Особено удоволствие доставя ходенето с прекатерване по камъните, заради контакта със скалата. Откакто открих катеренето, открих нови красоти и удоволствия. Нещата са хубави не само наглед, но и на допир. И ако човек изпитва удоволствие от това да се поти по баирите, то с катеренето добавя още малко сладък мазохизъм!
Щом напуснахме улея и закрачихме край бистрите бари под езерата, съгледахме нещо неочаквано – в ледените води на една от тях лежеше жаба!
![Сложил съм щека на леда, докато разглеждаме издръжливата животинка.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040246-300x168.jpg)
![В близък кадър.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040254-300x168.jpg)
Жабката явно вече беше изпаднала в летаргия. Ние обаче бяхме далече от това състояние, така че продължихме нагоре.
![Кратка почивка, която Дамян (вляво) запълва по най-добрия начин - със смешка.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040256-168x300.jpg)
„Нагънахме“ баира – къде от желание да напреднем, къде пък за да стигнем по-скоро до мястото, което си определихме за обяд! Скоро се озовахме на билото – вляво се извисяваше Мальовица, а вдясно красяха пейзажа Ушите.
![Ето ги Ушите - малък скален масив, привличал вниманието на фотографи и катерачи.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P10402591-168x300.jpg)
![Ето - близък план за всички, които искат да си харесат маршрут тук :)](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040264-300x168.jpg)
Спуснахме се надолу, по камъни и твърд, хлъзгав сняг. По-надолу снегът отстъпи на тревички и там спряхме. На мекия зелен килим разположихме вкусотиите си – пушена скумрия, хлебец, ябълки, пържен микс от манатарки и други гъби…
Продължихме спускането, там разговора се завъртя в посока на едно откритие – в Норвегия открили най-после електрически крушки, възпроизвеждащи слънчева светлина (т.е., под светлината им кожата ни синтезира витамин D). На Север нощите са дълги, така че хората си имат нужда.
Минахме покрай зрели хвойни и някой рече, че плодовете им са ядливи. Това не бих го предположил, винаги съм се старал да хапвам боровинки и да не ги бъркам с плодовете на хвойната, обикновено също растяща там. Опитах… И не беше толкова зле, колкото съм си мислел. Все пак, по едно на час ми стига!
![Дегустацията.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040271-300x168.jpg)
След три минути излязохме на поляна, откъдето бликваха изворите на планински поток. Един извор се появяваше току изпод близкия сипей, друг пък имаше за начало кръгло езерце. В него водата избликва на тънки струи от дъното, покрито с едър светлосив пясък. Тези мини-гейзери образуваха под вода малки вихрушки, изключително магическо зрелище!
Това видео запечата нещо от природния спектакъл.
Бих се върнал тук. Надолу следвахме потока, пътеката криволичеше из клековете там и скоро ни отведе до самия Урдин циркус. Наближихме стар заслон – един от тези, правени от Кире Чугуно, местния доброволен благоустроител.
![Това заварихме отвън. Наоколо се въргаляха изподрани одеала, мокри и в начална фаза на мухлясване.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040279-300x168.jpg)
![Уви, вътре беше още по-зле.](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040280-168x300.jpg)
Явно животни бяха успели да проникнат в малкото убежище. Прибрахме обратно вътре одеалата и ги оставихме така, че да могат да се сушат. На Чугуна му се пада отново доста работа тук, опасявам се…
Продължихме със слизането и скоро съгледахме камък, който ни изкуши да си опитаме силите.
Без допълнителна екипировка (омекотяваща паданията) не се раздадохме докрай, щото щеше да е рисковано. Така че заслизахме нататък. Вляво набелязах още камъни, потенциални боулдър обекти.
![И други обекти привличаха вниманието!](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040292-168x300.jpg)
![Стръмни скали откъм Зелени рид строго следяха нашия ход, забулени в мъгли...](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040295-168x300.jpg)
![Не се мина и без малки препятствия!](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040301-168x300.jpg)
Поляните заменихме с гора, докато не стигнахме до Яворова поляна. Там навремето са провеждали занятия инструкторите от ЦПШ. На това място тръгват пътеки към х. Иван Вазов (по Зелени рид) и х. Вада, а горски път поема в посока ЦПШ – натам бяхме и ние. Последната, най-стръмна отсечка изминахме много бързо. С удоволствие се възползвах от кардио-тренировката, имах нужда от подобни проверки. Скоро бяхме планирали планинарско пътуване към италианските Алпи, за което се стараех да съм във форма.
Хотел „Ален Мак“… Паркинг… И обратно към вкъщи 🙂
![Как да не идва човек и пак, и пак...](http://guided-treks.com/wp-content/uploads/2014/11/P1040305-300x168.jpg)