Прохождане на маршрут в Лозенска планина
Трябва да се започне отнякъде! Този маршрут беше от първите, които ми хрумнаха, когато се запитах какво да подготвя за страниците на сайта. Минавал съм го безброй пъти, когато преди години работихме по проект за еко-пътека тук. Така близък до София, достъпен с градски транспорт, а същевременно и потапящ всред същинска природа!
Важен пункт в началото на пешеходството! Вляво е портала на базата на БЧК, захранваща хуманитарните акции на организацията.
Инфо-табела и моите щеки, нетърпеливо очакващи да бъдат разгънати.
Табелата окуражително сочеше, че следите от еко-пътеката не са се разпиляли на вятъра! Дори напротив, добавения малък бял знак, горе вляво, сочеше обратното. Тя указва посока към гроба на неизвестен поборник от Хвърковатата чета на Бенковски… Дано винаги да има настоятели за подобни инициативи.
Входната арка днес обещаваше слънчев преход…
Пикник-кът, където човек може да зареди с напитки и нещо за хапване. Тактично не съм снимал малка купчина опаковки наблизо…
Днес видях струпване на повечко хора на три места, това беше първото. Случи се при голямата чешма, бележеща остър ляв завой, напът за близкия манастир. Оттам реших да хвана пряк път за върха, но взех, че го подминах. Стегнах мишци и го изкачих набързо от юг!
Горски път…
Изровен горски път – за напреднали!
На връх Половрак намерих няколко компании туристи – две обядващи жени, млада двойка и един стар планинар, водещ две туристки. Възрастният мъж ведро ме поздрави… Това е доста по-добре от миналия път, когато на връх Вихрен го видях да събаря неща от връхната пирамида, по свое усмотрение. Тук не вилнееше, а авторитетно разясняваше маршрута нататък, вдъхвайки кураж. Жениците го последваха, малко по-усъмнени в личните си способности от него самия.
От южната страна на билото ме очакваха поляни и малки горички.
С малко събиране на хартийки и подходящ ракурс… Човек може да се порадва на мястото за пикник, без да забелязва следите на предишните “пикникуващи”.
Със задоволство отбелязвах, че нашите еко-съоръжения явно издържаха проверката на времето. Заслужава си човек само да мине с нова бака лак, за да повтори импрегнацията на дървото!
Доволен позирам до новопоявилата се, добре изработена маркировка.
Преди три-четири години ковяхме по дърветата едни самоделни планки, боядисани в бяло и червено. За дообогатяване на маркировката, пръскахме със спрейове по камъните, където може и трябва. Някой беше продължил делото ни доста кадърно, поставяйки тук и там красиви табели.
Ами сега? Няма страшно, и двата пътя са красиви!
Започва идиличното спускане по рекичката!
Голите заравнености отстъпват място на първи горички и пасарелски вили, след което човек окончателно потъва в красиви горски дебри, напоявани от този красив поток. Не издържах и изоставих пътеката, като започнах да подскачам по зеленясалите камъни от червеникава скала, които водите мият по пътя си.
Така скоро се стига до мемориала, посветен на Димитър Списаревски, български пилот-торпила от Втората Световна война. Вижте две видеа от мястото:
Финална арка… Доскоро, надявам се!
Пресякох рекичката за последно и се заредиха първите къщи на с. Пасарел. По черен път, който дано никога не види асфалт, се стига до брега на езеро, известно като преливник на язовир “Искър”. Мястото никак не мога да свържа с каквото и да било, сътворено от човек, защото е така естествено!
Гиганти! На Обетована земя растат…
Тук се оказа третото място, добре посетено днес. Първо видях млада двойка , отмаряща край брега. После подминах друга малка група, разхождаща се наоколо, а накрая срещнах двама фотографи, снимащи красиво момиче.
На това място, аз лично сякаш се пренасям в Скандинавия!
Има ли рай без езеро в него?
Тъмни и тихи води, в които се оглеждат бели септемврийски облаци…
Снимка от мост…
… И снимка с мост.
С този мост аз се прехвърлих обратно в светът, чийто пулс отмерва живота на цивилизацията. Там едно дружелюбно куче дойде да ме поздрави, заобикаляйки бързащи автомобили. Скоро спря и млад моторист от Полша, търсещ групата си. Били общо към шейсет (!), тръгнали на пътуване из Източна Европа. Неговата авантюра беше започнала дори преди пътуването – с мотор, купен на старо няколко дни преди старта! Но дотук не го беше предал – черен метален жребец с лого BMW, красящо резервоара.
Мил посрещач с мека козина на другия бряг.
Най-хубавите срещи!
Много приятно запълнени няколко часа от неделния ми следобед днес! Да видим с кого ще ги споделим другия път…
Митко