ТЕТЕВЕН
За добро или лошо, понякога не мога да отказвам на предложения за разходки – особено що се отнася до катерене! И тъй, Алекс Янев предложи да идем до Тетевен. Разбира се!… Скоро станахме трима. Аз се обадих на приятел и така заформихме две свръзки. Срещнахме се в двора на Софийския университет, защото тези дни Алекс отключваше катерачната стена там. Метнахме се на тъмния му баварец (клетата бричка, нищо общо с мутренските возила!) и запрашихме.
Прогнозата обещаваше потоп, но аз се радвах и на разходката – ако трябва, ще идем и ще се върнем, какво толкова? Влязохме в Тетевен, напазарувахме вафли, качихме се над градчето и паркирахме при една беседка.
Бързо приготвяме раниците, докато небето натежава все повече.
Наляхме вода, след което тръгнахме по полянки, от които влязохме в гора. Гората започна да се възправя, появиха се камъни… И така постепенно дърветата отстъпиха път на храстите, а камъните – на монолитните скали. Няколко въжени парапета… И се озовахме пред Синьото колело.
Стан се съблича, Алекс гледа Ицето, а той пък отправя поглед нагоре, едва изкатерил се при нас.
Гледка на север от Тетевен.
С Ицо изкачихме куп маршрути с трудност 5c, 6а, 6а+… В същото време Алекс захвана директно опити по “Лудо младо” (8b). Ето един от тях:
Маалко само още остана…
Скалните форми са много интересни! Характерно за някои от маршрутите е това, че дълго движат по лесен терен, след което стигат до мястото, където колелото трябва да бъде преодоляно! Излизането е през сериозен надвес, по натечени форми (черва).
Eто част от скалата. Там, откъдето започват тъмните течове, е пасажната част!
Времето дълго ни търпя, но най-сетне заваля. За щастие, целият обект се оказа на сухо, така добре ни прислоняваше надвеса на Колелото!
Дъждът поспря в следобеда, събрахме си нещата и се ометохме полека, докато откатервахме мокри камънаци. Долу се възнаградихме с обичайните неща – бирички, мезета и десерти. Комбинирахме ги с разкази за знакови КАТ-аджии, докато София ни приближаваше…
ЛАКАТНИК (ВРАЖИ ДУПКИ)
Със Сашката Пенков заминахме за Лакатник, въпреки обезсърчаващата прогноза. Там имаме проект в надвес, затова таяхме надежди да го намерим сух.
Къде ти! На повечето места скалата лъщеше от влага!
Да, ама… Въпреки че има множество турове в надвес, обекта беше протекъл поголовно! Помотахме се (поне го огледахме целия!) и накрая се свряхме в едно ъгълче, където намерихме трудничък маршрут със сухо начало. Сверката с гидовника по-късно посочи “ЧРД” (7а). Много интересен и разнообразен! Започва в надвес с къса плоча, следват три големи дупки, в първата от които може да се заклещи коляно. Сухата скала свършва точно там, където започва надвесена плоча, видимо без хватки…
Пънем се на сухо, а отгоре продължава да капе…
Е… Доядохме си вафлите, допихме натуралния сок – и към влака. На връщане се наложи да импровизираме хирургия. Срещнахме младо момче, рибар, който беше с дълбоко забита клечка в пръста. След неуспешната операция (колегите от “Пирогов”, не успяхме да ви вземем хляба…) забързахме напред. Скоро подтичвахме, не толкова заради закъснение за влака, колкото заради симпатичната девойка пред нас… И без преувеличение може да се каже, че ни посрами – нас, алпиниста и планинския водач. От Лакатник жена не си вземайте!!
ВРАЦА
Веднага след като приключих работа в неделя вечер, хукнах да си хващам автостоп в посока Враца. Тази вечер Petzl (световно известен производител на катерачна екипировка) пристигаха в България за ежегодния си Petzl Rocktrip – провеждан в Източна Европа през 2014-та, за наш късмет!
Провидението щедро подкрепяше намеренията ми и скоро прескачах локви, крачейки по тротоарите под дъжда. По пътя към Алпийския дом алеите бяха станали рекички, а рекичката се беше превърнала във воден вихър. Под скалите не заварих очаквания калейдоскоп от палатки във всякакви цветове, но все пак радостен съгледах няколко буса с френски регистрации. Като поклонник на големите катерачи, дошли в България тази година, се развълнувах. На беседката при сектор Безенги видях доста от тях, запознахме се, поговорихме… Това му трябва на човек.
На сектор “Малката дупка” е пълно с катерачи днес, защото упорития дъжд не успява май само там да намокри…
На другия ден ги навестих пак – Нина Капре, Седрик и компания. Щом се изясни, че в този дъжд няма да катерят, аз се сбогувах с тях и затърсих една друга компания, която снощи ме приспа с песните си. Намерих четирима веселяци (двама българи, една българка и един литовец), с които отидохме на Малката дупка. Там “бъкаше” от чуждестранни катерачи (преимуществено френски).
Колко е хубаво, когато се срещат непознати хора, с обща обич към нещо! Това руши прегради така бързо! Направихме чудесно катерене, по някое време се появи самият Ники Петков, автор на гидовника за цялата Вратца. Той отначало се изненада, че някой му проговаря на български!
Нашия гостоприемен лагер!
Върнахме се и същата вечер накладохме огън, връз който дъждът стръвно се нахвърли! Принудихме се да го преместим на сушина и така “напарфюмирахме” всичките си дрехи с дим. Но какво от това – това е аромат на приключения! ^_^
С нежелание си тръгнах, не ми се случва често да срещам напълно непознати, в чиято компания човек скоро започва да се смее от сърце… Затова пък, веднъж преживяните прекрасни мигове стават цел занапред! (^_^)