На Мусала посред зимата.

Тук публикувам разказ за новогодишното ни пътуване, което организирахме с моя колега и първи учител в катеренето Кольо Владов. На 31-ви декември сутринта четирима души потеглихме от София към Боровец, в съглашение с още двамина от Пловдив.

20141231_091828

Спряхме при разклона за х-л “Олимп”, скоро дойде и пловдивската група. Заедно се придвижихме до чешмата и малкия паркинг, при началото на пътеката за Мусала.

DSC00193

Застягахме екипировка, бяха раздадени щеки и снегоходки… Има нещо, което винаги охотно използвам. Дългогодишната наработка ти позволява да се приготвиш за път за 2-3 минути, след което просто почваш да чакаш другите. В началото на ходене с нова група това позволява на човек да огледа участниците, да започне да си съставя мнение за всеки от тях, да им помага в приготовленията.

Поехме нагоре с прибрани по раниците снегоходки, защото пътеката беше добре трамбована, от туристи и скиори.

DSC00201

Малко преди да излезем от гората (преди Велчево мостче), спряхме да закусим. Към разнообразието от сладки неща бях добавил тостове от експандиран ориз, които чудесно вървяха с намазан мед върху тях.

По обяд стигнахме до х. Мусала, която се пукаше по шевовете просто! Въпреки че гореше печка и беше препълнена с туристи, вътре беше студено. Хапнахме по супичка и се застягахме пак за път.

Някъде след Женския улей се стъмни, а вятърът се усили. Изобщо, прогнозата за днес беше с ниски температури (за върха от порядъка на -17) и силен вятър. Стигнахме до заслон Ледено езеро, в предверието свалихме снегоходките… И вътре намерихме оазис, в сравнение с бушуващия планински свят отвън!

Видео от заслона и атмосферата вътре.

20150101_000632

Намерихме свободно място като за нашата група и се разположихме. Масата взе да се огъва под тежестта на празничните ястия, които заприиждаха от видимо бездънните раници.

DSC00208

Взорът се радваше, но не спирах да мисля и за изкачването на върха в полунощ. Поддържах връзка с приятел, който беше успял да се придвижи нагоре с групата си по-рано. Условията навън никак не вещаеха скучно катерене. Получих така чакания СМС от него, който окончателно ни отказа да се пробваме.

DSC00207

На хижата тази вечер се беше настанила много голяма група млади туристи, които също имаха в програмата си Нова година с шампанско на Мусала. Водачът им се чувстваше длъжен да опита изкачване с най-големите куражлии от тях, така че една малка част от туристите го последваха навън. Не след дълго всички те се върнаха.

От всички в заслона само една млада македонска свръзка успяха да се качат и да се върнат. Разказваха, че на самия връх е трябвало да лазят, защото поривите на вятъра навярно стигали до 130 км/час. Това прави усещане за студ поне -25 градуса… Нямаше нужда 🙂

На другия ден тръгнахме рано и пристигнахме при върховата пирамида заедно с изгрева.

DSC00219

Аз и Ели се увековечаваме тук.

DSC00222

Ето за какво бихме целия този път…

DSC00224

… А ето и известна част от ентусиастите.

DSC00243

Слънцето бързо набра мощ и скоро без очила яркостта стана горе-долу такава.

20150101_133202

Пихме чай, помайвахме се, но накрая потеглихме в посока Близнаците. Тази вечер трябваше да стигнем до х. Заврачица.

DSC00277

Правим почивка по склона на Малкия Близнак (2777 м), а за фон имаме Мусала, Трионите, а в дъното вляво – и Витоша.

DSC00319 - Copy

Траверсът, кръстен Трионите – предвид умерената трудност, която предлага, мисля скоро да го включа в нова наша програма.

DSC00305

Поглед и на юг – язовир Бели Искър и Южна Рила.

Bliznak

Тук избираме да подсечем труден участък, напомнящ траверс. За целта осигурявам Кольо, който се спуска долу и устройва посрещане за всички, които спуснах след него.

DSC00292

На слизане от Големия Близнак (2779 м) спряхме за хубава почивка. Тук вече снощният вятър окончателно отмина, така че мързеливо се изпънахме на слънце, хрупайки осолени бадеми – да си жива и здрава, Ели!

DSC00294

Пътят ни напред – най-вдясно е седловината, по която продължаваме към двата върха. Първо достигаме десния – Маришки чал (2765 м), а след него и Манчо (по-скалистия връх вляво, 2771 м).

DSC00322

Добър кадър се е получил! Изтощена туристка и водач, идващ на помощ. Кольо, за учебник си тук!

DSC00349

Поемаме надолу от Маришки чал, към седловината между него и Манчо. В най-ниската точка пресякохме следи на кози.

DSC00354

Тук вече започнахме слизането от Манчо, а пред нас в ниското се събират четири пътеки – нашата, тази за х. Заврачица, тази за х. Белмекен и пътеката за х. Грънчар.

DSC00364

Тук сме се снимали при х. Заврачица вече. В топлата столова печката беше като малко слънце – топлеше и сушеше всеки и всичко, попаднало в обсега му. Чаят на хижаря Пламен беше уникално вкусен!

DSC00357

Тук доунищожаваме новогодишния пир, с помощта на топла чорбица. Същата нощ ставах до тоалетна и не бях предвидил това, че през нощта агрегатът не работи. Разбрах какво е да си слепец – в пълен мрак слязох на долния етаж, ползвах тоалетната и се върнах в стаята… Всичко това без инциденти!

DSC00368

На сутринта заслизахме към Боровец. Отново се завърнахме в гористия пояс, пак ходехме по горски пътища… Обратно в селенията на човеците!

DSC00375

Тук наснимахме една заледена каскада, срамежливо спотайваща се зад клони и паднали дървета. Прииска ми се да продължа нагоре по коритото на тази рекичка, в търсене на някой по-висок и вертикален праг, където може да се спотайва още по-пленителен лед!

На една скална площадка тук се оглеждаме и снимаме.

DSC00394

Натрупаният сняг кара човек да изпитва лек гъдел, докато минава над зейналата дупка отдолу, а перилата му остават по-ниско от обикновено.

DSC00398

Днес Кольо тотално ни разби с почти енциклопедичните си знания за Рила – спирахме на почти всеки разклон, всяка сграда по пътя, за да слушаме за историята ѝ. Тук например сме пред изоставените конюшни на двореца Саръгьол.

DSC00415

Напред към хижа Чакър воевода! Днес имахме лесно, но дълго ходене. Чакъра ни беше важна опорна точка, където щяхме да хапнем, да се посгреем и да съберем сили за финалната отсечка до Боровец.

DSC00430

Ели не издържа на изтощението 🙂

Гласувахме дали да я оставим, за неин късмет избрахме обратното!

kasmet4e

За свое щастие пък намерих в снега следното късметче: “С УСПЕХ всичко ще върви, затуй хорото поведи.” Взехме го за предзнаменование за 2015-та, ха дано.

DSC00442

“Паркингът” пред хижата.

20150102_130244

Топлата уютна хижа дори изпревари очакванията, защото имахме и много приятен разговор с хижарите.

DSC00451

Тук се радваме на панорамата, откриваща се от скалната тераса над Ситняковски лифт. Разглеждахме ски-пътя, идващ от Маркуджиците, като отвреме-навреме малки фигурки се стрелкаха надолу по него.

DSC00453

Време за раздяла – хората с лифта се качват, а ние продължаваме надолу.

3

4

Благодарен съм на Кольо, че бързо измисли интересно ходене за Нова година. Оставаше само да наглася организацията за него – и ето, направихме го.
За оплаквания, коментари и евентуално похвали, моля обръщайте се към двамата виновници по-долу! 🙂

DSC00342

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *