Лагер на АК „Планинец“ – Мальовица
Последната десетдневка на август на Мальовица се състоя алпийски лагер на АК „Планинец“, към който с удоволствие се присъединих. Разположихме лагера си край езерцето Бисквитката, а над нас се разположиха облаци, вещаещи противоречива прогноза.
С пристигането стартирахме с тур Варника (5+, А2), по новия му вариант; след земетресение преди няколко години част от стената там се е сринала, та сега преминаването е невъзможно. Излиза се по-рано на източния ръб и така до върха.
Дамян, моята свръзка за деня, тъкмо вади инвентар, за да започнем.
Шеметна гледка от Злия зъб към Червена Дяволска игла, Белия улей и Кирилова поляна над Рилския манастир.
Има ли някой на върха?
Увеличаваме за потвърждение =)
Същата вечер Дамян се прибра в София, но оттам му дойде жарък заместник! Виктор тръгна в 23:00 от града и към 3:00 след полунощ пристигна. Спа към три часа и половина, а на сутринта бързо-бързо се изстреляхме към отдавнашен негов проект – тур „Веждите“ (5+, A3, A3e), символ на тази страховита стена изобщо.
Пак заплашваше да вали, така че стратегията беше следната: или минаваш бързо, или ловиш примката и продължаваш! Още на първо въже хубавата ми софтшелна шапчица отлетя надолу – бях забравил, че ми е в пазвата! Изобщо не усетих липсата й, до края на катеренето – състезавахме се с облаците, които се изкачваха по Белия улей и вятърът запращаше в нас.
Злия зъб (снимка: climbingguidebg.com). Нагоре ясно се виждат „веждите“, между които минава зрелищния ни тур.
На пасажа, между „веждите“! Тук дори нямаше как да симулирам чисто преминаване, дочух че това въже го давали 8а+
Вече сме горе, така че позите са разрешени!
Преминахме тура за 3:30 часа, докато по гидовник му дават 5! Викторе, шапка ти свалям… Още на първо въже го направих, всъщност.
Доизпомпване на тур „Орловец“ (7-ма категория) – пасажа на трето въже.
Тук вече блажено позирам, знаейки че за днес ми остана само спането в палатката…
Същата вечер Дамян се завърна, тъй че се захванахме да кроим планове за целта на посещението ни изобщо – тур Славянски (5+).
Сутринта не бързахме, предвид времето. Чак като просветля откъм премката Ловница – Зъба и Елени връх, се решихме. Не сполучихме бързо да намерим началото на тура, но поне огледахме за шапката ми… Дамян изводи първо и четвърто въже (четвъртото ми хареса най-много), аз се пънах на второ (най-вече) и трето. Удоволствието продължи пет часа и половина.
В заключение за пореден път мога да кажа, че катеренето е за хора, живеещи твърде спокойно. Щото след няколко дни по алпийски чукари човек си наваксва адреналина.
Засега почивка… Но скоро навярно пак!
Митко
_______________________________________________________________
Франсета в късно лято
Първата половина на август разходихме дванайсетима млади французи из Югозападна България. Ето къде бяхме и какво правихме…
Купуваме си бяло сладко и сладко от диви ягоди – не че без тях пикниците ни щяха да опустеят, но местните старици отчаяно се стараеха да ни предразположат… И откликнахме! =)
В пещерата „Дяволското гърло“. Тепърва щяхме да видим катедралата, способна да се побере тук (Александър Невски)! На изхода пък туристите ми се отдадоха на такъв шопинг, че щяхме да засрамим и японска група…
На яз. Голям Беглик ни посрещна проливен дъжд. До нас се беше настанил детски лагер, когото гръмотевиците безуспешно опитваха да надвикат.
На сутринта времето чудодейно се беше оправило, дори видях една от туристките ми се къпе в езерото! Запълнихме деня с каяци, колоездене, разходки, въжена градина. Което ми напомня да ви посъветвам: не минавайте въжена градина по къс ръкав, защото охлузванията и синините ще останат най-ярките спомени от приключението!
Тук радостно позираме пред паметника на връх Вихрен (2914 м), като по пътя не всички бяха сигурни, че ще се доберем заедно догоре. Естествено, тези страхове бяха осуетени.
Връх Мальовица (2729 м) – малко по-лесно от Вихрен, много по-лесно за нас! Направихме дълго ходене с лежерно темпо. От този ден възприехме тактиката да оставяме част от нас по пътя (край езерца и по хижи), а на връщане да си ги прибираме.
Доволен съм, че моите туристчета се адаптираха към условията, съпътстващи програмата. Учихме се да ходим с щеки, да преминаваме стръмни каменисти участъци, да спускаме склонове с колела (накрая разглобени бяхме само ние!)… Тук заснех показно преминаване на ручей. Моля, обърнете внимание на разнообразието от техники.
Ето така се работи с удоволствие – посрещаш млади ентусиасти, а ги изпращаш така, сякаш са стари приятели!
__________________________________________________________________________
Първата ни програма в Алпите е вече факт! (проведено март’14)
В началото на месец март направихме пътуване в Австрийските Алпи – аз и моят редовен (вече 🙂 ) клиент Евън. Южно от Залцбург се изкачихме до 1700 м, за загрявка, след което продължихме към Национален парк Hohe Tauern, където се намират най-високите върхове на Австрия. Благодарение най-вече на благосклонното време, успяхме да изкачим вр. Гросфенедигер – 3666 м и вр. Гросглокнер – 3798 м, първенец на страната.
Кратко видео от прохождането на маршрута:
Ето малко и малко фото-материали от събитието:
Кадър от разгрявката ни, южно от Зарцбург. Снеговалежът и мъглата осуетиха желанието да продължим.
Тренировка за измъкване от ледникова цепка… Признавам, много измъчих Евин с нея!
Eто го и на върха!
Сравнено с обичайната ни жизнена среда, това място там беше като свръхестествено!
Eто панорама и от Гросглокнер!
Честно, не е толкова психарско, колкото изглежда! Ние се чувствахме готови, защото самата тренировка преди върха (къс алпийски траверс наблизо) се оказа по-сурова от самото изкачване!
Мечтите по стария златист кръст се сбъднаха! Отиде си една успешно запълнена програма…